Небето ме прегърна

21 abr 2024, 20:19

Poesía

196 4 4

НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА

... макар че по рождение съм плах,

а пък и младостта ми бе тъй кратка,

днес мечка страх, а мен не ме е страх! –

се залюлях на детската площадка,

а покрай мене майчици с деца

ме гледаха с почуда и насмешка,

и аз – под рой забравени слънца,

се пъхнах пак във ризката момчешка! –

в мен оживя предишният хлапак

от гръцкия квартал на стара Варна,

чух и смеха си в падащия мрак –

туй аз ли бях? – отказах да повярвам,

щом минах въртележката, след миг

се спуснах и по стръмната пързалка,

напълних с пясък своя вехт чепик –

те – и до днес! – обувките ми халтат,

и – птичка, отлетяла от кафез –

като че ли небето ме прегърна...

Благодаря ти, Господи, че днес

за миг един момчето в мен се върна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.