НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка,
а покрай мене майчици с деца
ме гледаха с почуда и насмешка,
и аз – под рой забравени слънца,
се пъхнах пак във ризката момчешка! –
в мен оживя предишният хлапак
от гръцкия квартал на стара Варна,
чух и смеха си в падащия мрак – ...