Небето ме прегърна
НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка,
а покрай мене майчици с деца
ме гледаха с почуда и насмешка,
и аз – под рой забравени слънца,
се пъхнах пак във ризката момчешка! –
в мен оживя предишният хлапак
от гръцкия квартал на стара Варна,
чух и смеха си в падащия мрак –
туй аз ли бях? – отказах да повярвам,
щом минах въртележката, след миг
се спуснах и по стръмната пързалка,
напълних с пясък своя вехт чепик –
те – и до днес! – обувките ми халтат,
и – птичка, отлетяла от кафез –
като че ли небето ме прегърна...
Благодаря ти, Господи, че днес
за миг един момчето в мен се върна.
© Валери Станков All rights reserved.
