Небето ми е цвят от стара книга
С времето остават три неща:
вярата, смиреността и пътят.
Щом с една молитва осъзнах
истината за светци и мъртви.
Всеки път, когато свечерен
погледът ми озаптен заспива,
кръстът се стоварва върху мен
и сънувам Бог разговорливо.
Вдига с благославяне ръка,
дава ми от шепите да пия...
Риби от небето му валят,
чашата ми пълни се със вИно.
Искай! Във очите му чета...
Докато съвсем го доближавам.
Ясно е, че своята душа,
даже и насън не притежавам.
Но какво ми тряба за сега,
докога, а може би и утре,
знае той и без да споделя
и го е доказвал много пъти.
После, докато благодаря,
рязко и без спомен се събуждам.
Слънцето за кой ли път изгря?
Кихам. То в очите ме целува.
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Гавраил! Слънце да те озари в тези празнични дни!
-
Слънчеви мисли и слънчева целувка.
Поздрав! -
Краси, слънчево да ти е и празнично!
-
Слънцето за кой ли път изгря?...То не залязва с творби като тази.
-
Благодаря ви, Приятели! Светла седмица ви желая!
-
Поздрав!
-
И само три неща плетат въже,
да ни държи над пропастта високо.
Аплодисменти за докосващата изповед! -
"Ясно е, че своята душа, даже и насън не притежавам."
Изключително силна и точна формулировка на фона на това прекрасно стихотворение. Поздравление, Райна! -
Сакрални съновидения!
Звучи изповедно... като в храм.
Моите почитания, Райна! -
Вълнуваш и даваш житейски уроци с непосредственост и вяра в Бога и в нас самите! Божествен първи куплет!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
