Небето ми е цвят от стара книга
С времето остават три неща:
вярата, смиреността и пътят.
Щом с една молитва осъзнах
истината за светци и мъртви.
Всеки път, когато свечерен
погледът ми озаптен заспива,
кръстът се стоварва върху мен
и сънувам Бог разговорливо.
Вдига с благославяне ръка,
дава ми от шепите да пия...
Риби от небето му валят,
чашата ми пълни се със вИно.
Искай! Във очите му чета...
Докато съвсем го доближавам.
Ясно е, че своята душа,
даже и насън не притежавам.
Но какво ми тряба за сега,
докога, а може би и утре,
знае той и без да споделя
и го е доказвал много пъти.
После, докато благодаря,
рязко и без спомен се събуждам.
Слънцето за кой ли път изгря?
Кихам. То в очите ме целува.
