10 abr 2010, 16:28

Небето над нас...

744 0 2

Ти помниш ли минутите преди зората?
Беше, сякаш гореше небето.
Лъчите от слънцето неродено
боядисваха облаци в червено.

Ти помниш ли небето през нощта,
отрупано с милиони светлинки-звездици?
Как зад върховете, заринати в сняг,
изгряваше, сърповидна, луната.

Помниш ли красотата на света?
Помниш ли хубавите летни дни?
Радвай се, че част си от това
и че днес посрещнал си отново изгрева!


12.03.2010.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...