10 abr 2010, 16:28

Небето над нас...

746 0 2

Ти помниш ли минутите преди зората?
Беше, сякаш гореше небето.
Лъчите от слънцето неродено
боядисваха облаци в червено.

Ти помниш ли небето през нощта,
отрупано с милиони светлинки-звездици?
Как зад върховете, заринати в сняг,
изгряваше, сърповидна, луната.

Помниш ли красотата на света?
Помниш ли хубавите летни дни?
Радвай се, че част си от това
и че днес посрещнал си отново изгрева!


12.03.2010.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...