Ти помниш ли минутите преди зората?
Беше, сякаш гореше небето.
Лъчите от слънцето неродено
боядисваха облаци в червено.
Ти помниш ли небето през нощта,
отрупано с милиони светлинки-звездици?
Как зад върховете, заринати в сняг,
изгряваше, сърповидна, луната.
Помниш ли красотата на света?
Помниш ли хубавите летни дни?
Радвай се, че част си от това
и че днес посрещнал си отново изгрева!
12.03.2010.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
