1 jul 2008, 15:41

Небето се разтваря 

  Poesía
1284 0 3
Небето се разтваря като длан
(дете, по което кацат гълъби)
и ситен дъжд и цвят на люляк
по топлата земя се сипят.
В която стъпките блестят,
а аз пристъпвам боса.
Ухае роклята на дъжд,
на обич и очакване.
Очите ми са мокри птици,
целуващи се край комините.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??