1 jul 2008, 15:41

Небето се разтваря 

  Poesía
1153 0 3

 

 

Небето се разтваря като длан

(дете, по което кацат гълъби)

и ситен дъжд и цвят на люляк

по топлата земя се сипят.

В която стъпките блестят,

а аз пристъпвам боса.

Ухае роклята на дъжд,

на обич и очакване.

Очите ми са мокри птици,

целуващи се край комините.

© Николина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??