Небето се разтваря

Jul 1, 2008, 3:41 PM

Poetry

1286 0 3

Небето се разтваря като длан
(дете, по което кацат гълъби)
и ситен дъжд и цвят на люляк
по топлата земя се сипят.
В която стъпките блестят,
а аз пристъпвам боса.
Ухае роклята на дъжд,
на обич и очакване.
Очите ми са мокри птици,
целуващи се край комините.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Небето се разтваря

Want to read more?

Random works