Небето, в което ще се вричаш...

И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
така политнах в синьото със теб...
в миг душата си пред мене да разкриеш.

Аз мълком в дъх ще те даря с любов...
щом тя е толкоз нежна и красива...
и без страх ще вдишаш святия ми зов...
преди от моя сън внезапно да си идеш.

И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
аз искам само да съм твоето небе...
небето, във което вечно ще се вричаш!