Небето, в което ще се вричаш...
И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
така политнах в синьото със теб...
в миг душата си пред мене да разкриеш.
Аз мълком в дъх ще те даря с любов...
щом тя е толкоз нежна и красива...
и без страх ще вдишаш святия ми зов...
преди от моя сън внезапно да си идеш.
И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
аз искам само да съм твоето небе...
небето, във което вечно ще се вричаш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены