29 mar 2011, 11:00

Нечакана...

  Poesía
561 0 0

Отивам някъде, но всъщност накъде?
Там, дето, зная, никой мен не чака -
преплитат се хиляда светове,
очакващи хиляда тъжни влака.

Пристигам пак на таз' позната гара,
ала защо тъй празна е сега -
за другите вратите си отваря,
ала за мене не, защото съм сама...

И тоя град... и той е пуст без тебе,
едномилионен даже, скучен е за мен,
и вероятно мина твърде много време -
не може пак да бъде като в онзи ден!

Ти липсваш ми, и в мене е студено,
и дъжд се сипе в призрачния град,
а искам толкоз силно, съкровено
да срещна някой, даже смъртен враг!

И тук сама, на тази тъжна гара,
си мисля всичко как се промени...
Последен влак, а болката изгаря
добрите спомени от дните с теб преди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....