Нечакана...

29.03.2011 г., 11:00 ч.

Поезия

462 0 0

Отивам някъде, но всъщност накъде?
Там, дето, зная, никой мен не чака -
преплитат се хиляда светове,
очакващи хиляда тъжни влака.
Пристигам пак на таз' позната гара,
ала защо тъй празна е сега -
за другите вратите си отваря,
ала за мене не, защото съм сама...
И тоя град... и той е пуст без тебе,
едномилионен даже, скучен е за мен,
и вероятно мина твърде много време -
не може пак да бъде като в онзи ден! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Моят глас
Курс по Лицемерие

Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...
На добър път

Децата ни... децата заминават--- Билетите им – все еднопосочни... След тях остава... болката остава....
Точно в пет

Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...

Още произведения »