29 мар. 2011 г., 11:00

Нечакана...

562 0 0

Отивам някъде, но всъщност накъде?
Там, дето, зная, никой мен не чака -
преплитат се хиляда светове,
очакващи хиляда тъжни влака.

Пристигам пак на таз' позната гара,
ала защо тъй празна е сега -
за другите вратите си отваря,
ала за мене не, защото съм сама...

И тоя град... и той е пуст без тебе,
едномилионен даже, скучен е за мен,
и вероятно мина твърде много време -
не може пак да бъде като в онзи ден!

Ти липсваш ми, и в мене е студено,
и дъжд се сипе в призрачния град,
а искам толкоз силно, съкровено
да срещна някой, даже смъртен враг!

И тук сама, на тази тъжна гара,
си мисля всичко как се промени...
Последен влак, а болката изгаря
добрите спомени от дните с теб преди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...