9 nov 2007, 9:21

Нечакано

  Poesía
566 0 3

Ти ли си това, или не си?...

Не свети вече в тази стая,

и болката, и мъката мълчат,

и чакат някой друг, за да опарят...

 

Ти ли си това, или е сън?...

В тази вечер, тиха и безкрайна,

очите ми умират и мълчат,

и чакат някой друг да ги погали...

 

Ти ли си това, или е вятъра?...

В мрака пропълзял до мен открито,

нашепваш, че сълзите ми до теб,

са стигнали и вече те обичат...

 

Ти ли си това или не си,

обичаш ли, сънуваш ли ме в тази стая?

Безгласни, моите мечти

те чакат да заспиш, да те погалят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Диана, ти си чудесна ! Имах нещо подобно от младите години, но ти си го направила невероятно красиво и изразително !Толкова е близо до мен...
    Невероятен изказ ! Браво ! Браво ! Благодаря ти, мило момиче, давай смело напред !
  • Страхотно е!Много ми хареса!
  • "Не свети вече в тази стая.." Това не можах да го схвана;>Инак финалът е жесток:>>>

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...