9 нояб. 2007 г., 09:21

Нечакано

562 0 3

Ти ли си това, или не си?...

Не свети вече в тази стая,

и болката, и мъката мълчат,

и чакат някой друг, за да опарят...

 

Ти ли си това, или е сън?...

В тази вечер, тиха и безкрайна,

очите ми умират и мълчат,

и чакат някой друг да ги погали...

 

Ти ли си това, или е вятъра?...

В мрака пропълзял до мен открито,

нашепваш, че сълзите ми до теб,

са стигнали и вече те обичат...

 

Ти ли си това или не си,

обичаш ли, сънуваш ли ме в тази стая?

Безгласни, моите мечти

те чакат да заспиш, да те погалят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Диана, ти си чудесна ! Имах нещо подобно от младите години, но ти си го направила невероятно красиво и изразително !Толкова е близо до мен...
    Невероятен изказ ! Браво ! Браво ! Благодаря ти, мило момиче, давай смело напред !
  • Страхотно е!Много ми хареса!
  • "Не свети вече в тази стая.." Това не можах да го схвана;>Инак финалът е жесток:>>>

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...