9.11.2007 г., 9:21

Нечакано

561 0 3

Ти ли си това, или не си?...

Не свети вече в тази стая,

и болката, и мъката мълчат,

и чакат някой друг, за да опарят...

 

Ти ли си това, или е сън?...

В тази вечер, тиха и безкрайна,

очите ми умират и мълчат,

и чакат някой друг да ги погали...

 

Ти ли си това, или е вятъра?...

В мрака пропълзял до мен открито,

нашепваш, че сълзите ми до теб,

са стигнали и вече те обичат...

 

Ти ли си това или не си,

обичаш ли, сънуваш ли ме в тази стая?

Безгласни, моите мечти

те чакат да заспиш, да те погалят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Диана, ти си чудесна ! Имах нещо подобно от младите години, но ти си го направила невероятно красиво и изразително !Толкова е близо до мен...
    Невероятен изказ ! Браво ! Браво ! Благодаря ти, мило момиче, давай смело напред !
  • Страхотно е!Много ми хареса!
  • "Не свети вече в тази стая.." Това не можах да го схвана;>Инак финалът е жесток:>>>

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...