Nov 9, 2007, 9:21 AM

Нечакано

  Poetry
560 0 3

Ти ли си това, или не си?...

Не свети вече в тази стая,

и болката, и мъката мълчат,

и чакат някой друг, за да опарят...

 

Ти ли си това, или е сън?...

В тази вечер, тиха и безкрайна,

очите ми умират и мълчат,

и чакат някой друг да ги погали...

 

Ти ли си това, или е вятъра?...

В мрака пропълзял до мен открито,

нашепваш, че сълзите ми до теб,

са стигнали и вече те обичат...

 

Ти ли си това или не си,

обичаш ли, сънуваш ли ме в тази стая?

Безгласни, моите мечти

те чакат да заспиш, да те погалят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Диана, ти си чудесна ! Имах нещо подобно от младите години, но ти си го направила невероятно красиво и изразително !Толкова е близо до мен...
    Невероятен изказ ! Браво ! Браво ! Благодаря ти, мило момиче, давай смело напред !
  • Страхотно е!Много ми хареса!
  • "Не свети вече в тази стая.." Това не можах да го схвана;>Инак финалът е жесток:>>>

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...