31 ago 2007, 22:39

Нечута

  Poesía
990 0 0

Няма да видите сълзи в очите ми,

ще се скрия!

Няма да почувствате отчаянието в гърдите ми,

кълна се, ще го разбия!


Не може да съм така нищожна,

както го усещам в делата ви.

Крещи ми Бог и цялата Вселена всевъзможна

да не падам в краката ви.


Гласът ми в атмосферата витае

щом искам нещо да споделя.

Дали за вас съм нещо, не се знае.

Помнете, няма с живота си да се разделя!


"Всеки жив човек има право на мнение",

твърди се от всички на Земята.

Сега поставяте живота ми под съмнение,

за това съдете по делата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...