Aug 31, 2007, 10:39 PM

Нечута

  Poetry
983 0 0

Няма да видите сълзи в очите ми,

ще се скрия!

Няма да почувствате отчаянието в гърдите ми,

кълна се, ще го разбия!


Не може да съм така нищожна,

както го усещам в делата ви.

Крещи ми Бог и цялата Вселена всевъзможна

да не падам в краката ви.


Гласът ми в атмосферата витае

щом искам нещо да споделя.

Дали за вас съм нещо, не се знае.

Помнете, няма с живота си да се разделя!


"Всеки жив човек има право на мнение",

твърди се от всички на Земята.

Сега поставяте живота ми под съмнение,

за това съдете по делата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...