2 oct 2008, 15:23

Нечути

  Poesía
933 0 7
 

Мислите ми -

листи разпилени,

писани и недописани

писма до теб.

Птици диви

в клетка оковани,

падат повалени

в сблъсъка,  с миражен светоглед.

 

Мислите ми -

пръснати листа от рози,

изсушени падат

във прахта.

Две очи, красиви - слепи,

сблъскват се в поредната стена.

 

И се лутат

и се скитат -

нечути,

неразбрани.

Процеп търсещи в прозрачната стена.

Писъците им заглъхват -

чуй ги!

Шанс им дай -

свободни в птичи полет ти пусни ги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...