2.10.2008 г., 15:23

Нечути

927 0 7
 

Мислите ми -

листи разпилени,

писани и недописани

писма до теб.

Птици диви

в клетка оковани,

падат повалени

в сблъсъка,  с миражен светоглед.

 

Мислите ми -

пръснати листа от рози,

изсушени падат

във прахта.

Две очи, красиви - слепи,

сблъскват се в поредната стена.

 

И се лутат

и се скитат -

нечути,

неразбрани.

Процеп търсещи в прозрачната стена.

Писъците им заглъхват -

чуй ги!

Шанс им дай -

свободни в птичи полет ти пусни ги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...