Мислите ми -
листи разпилени,
писани и недописани
писма до теб.
Птици диви
в клетка оковани,
падат повалени
в сблъсъка, с миражен светоглед.
Мислите ми -
пръснати листа от рози,
изсушени падат
във прахта.
Две очи, красиви - слепи,
сблъскват се в поредната стена.
И се лутат
и се скитат -
нечути,
неразбрани.
Процеп търсещи в прозрачната стена.
Писъците им заглъхват -
чуй ги!
Шанс им дай -
свободни в птичи полет ти пусни ги.
© Гергана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
