2 окт. 2008 г., 15:23

Нечути

934 0 7
 

Мислите ми -

листи разпилени,

писани и недописани

писма до теб.

Птици диви

в клетка оковани,

падат повалени

в сблъсъка,  с миражен светоглед.

 

Мислите ми -

пръснати листа от рози,

изсушени падат

във прахта.

Две очи, красиви - слепи,

сблъскват се в поредната стена.

 

И се лутат

и се скитат -

нечути,

неразбрани.

Процеп търсещи в прозрачната стена.

Писъците им заглъхват -

чуй ги!

Шанс им дай -

свободни в птичи полет ти пусни ги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...