5 dic 2014, 21:13

Недей

Poesía » De amor

996 1 3

Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.

Не си отивай даже да боли,
защото ще съм сянка дълго чакана,
ще бъда песен, самота, триптих,
дори да съм от залез непогалена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Благодаря Ви, Младен и Жанет! Топлина в сърцата и душите ви пожелавам!

2014-12-27T14:45:55+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Началото особено много ми допадна.
Аз си ги прочетох като два отделни стиха

2014-12-06T08:08:24+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Кратко, но много хубаво стихотворение.
Дори обособени от текста, първите два реда:

"Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински" ,

имат сентенциално звучене с ранг на откритие.

Поздрав, Жулиета! И весели празници!

2014-12-05T23:30:05+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0