Недей

5 dic 2014, 21:13

Poesía » De amor

699 1 3

Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.

Не си отивай даже да боли,
защото ще съм сянка дълго чакана,
ще бъда песен, самота, триптих,
дори да съм от залез непогалена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Черна_Роза (Жулиета Великова)

2014-12-27T14:45:55+02:00

Благодаря Ви, Младен и Жанет! Топлина в сърцата и душите ви пожелавам!
djudjii (Жанет Велкова)

2014-12-06T08:08:24+02:00

Началото особено много ми допадна.
Аз си ги прочетох като два отделни стиха
vega666 (Младен Мисана)

2014-12-05T23:30:05+02:00

Кратко, но много хубаво стихотворение.
Дори обособени от текста, първите два реда:

"Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински" ,

имат сентенциално звучене с ранг на откритие.

Поздрав, Жулиета! И весели празници!