5.12.2014 г., 21:13

Недей

1K 1 3

 

 

Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.

 

Не си отивай даже да боли,
защото ще съм сянка дълго чакана,
ще бъда песен, самота, триптих,
дори да съм от залез непогалена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Младен и Жанет! Топлина в сърцата и душите ви пожелавам!
  • Началото особено много ми допадна.
    Аз си ги прочетох като два отделни стиха
  • Кратко, но много хубаво стихотворение.
    Дори обособени от текста, първите два реда:

    "Не нарушавай тишината, тя е миг,
    във който ти и аз сме само истински" ,

    имат сентенциално звучене с ранг на откритие.

    Поздрав, Жулиета! И весели празници!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...