5.12.2014 г., 21:13

Недей

Поезия » Любовна

991 1 3

Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.

Не си отивай даже да боли,
защото ще съм сянка дълго чакана,
ще бъда песен, самота, триптих,
дори да съм от залез непогалена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Благодаря Ви, Младен и Жанет! Топлина в сърцата и душите ви пожелавам!

2014-12-27T14:45:55+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Началото особено много ми допадна.
Аз си ги прочетох като два отделни стиха

2014-12-06T08:08:24+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Кратко, но много хубаво стихотворение.
Дори обособени от текста, първите два реда:

"Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински" ,

имат сентенциално звучене с ранг на откритие.

Поздрав, Жулиета! И весели празници!

2014-12-05T23:30:05+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0