Dec 5, 2014, 9:13 PM

Недей

Poetry » Love

992 1 3

Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.

Не си отивай даже да боли,
защото ще съм сянка дълго чакана,
ще бъда песен, самота, триптих,
дори да съм от залез непогалена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Благодаря Ви, Младен и Жанет! Топлина в сърцата и душите ви пожелавам!

2014-12-27T14:45:55+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Началото особено много ми допадна.
Аз си ги прочетох като два отделни стиха

2014-12-06T08:08:24+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Кратко, но много хубаво стихотворение.
Дори обособени от текста, първите два реда:

"Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински" ,

имат сентенциално звучене с ранг на откритие.

Поздрав, Жулиета! И весели празници!

2014-12-05T23:30:05+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0