5 дек. 2014 г., 21:13

Недей

995 1 3

 

 

Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.

 

Не си отивай даже да боли,
защото ще съм сянка дълго чакана,
ще бъда песен, самота, триптих,
дори да съм от залез непогалена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Младен и Жанет! Топлина в сърцата и душите ви пожелавам!
  • Началото особено много ми допадна.
    Аз си ги прочетох като два отделни стиха
  • Кратко, но много хубаво стихотворение.
    Дори обособени от текста, първите два реда:

    "Не нарушавай тишината, тя е миг,
    във който ти и аз сме само истински" ,

    имат сентенциално звучене с ранг на откритие.

    Поздрав, Жулиета! И весели празници!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...