5 дек. 2014 г., 21:13

Недей

997 1 3

 

 

Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.

 

Не си отивай даже да боли,
защото ще съм сянка дълго чакана,
ще бъда песен, самота, триптих,
дори да съм от залез непогалена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Младен и Жанет! Топлина в сърцата и душите ви пожелавам!
  • Началото особено много ми допадна.
    Аз си ги прочетох като два отделни стиха
  • Кратко, но много хубаво стихотворение.
    Дори обособени от текста, първите два реда:

    "Не нарушавай тишината, тя е миг,
    във който ти и аз сме само истински" ,

    имат сентенциално звучене с ранг на откритие.

    Поздрав, Жулиета! И весели празници!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...