3 abr 2013, 14:22

Недей

  Poesía » Otra
739 0 0

Не ме наказвай с поглед леден,

знам че имам вина.

Имаш право да си огорчен,

за това че в друг съм влюбена.

 

Не ме наказвай с думи тежки,

изречени по негов адрес.

Знам твоите болежки,

но поне замълчи днес.

 

Не ме съди за миналото ми предишно,

каквото е било, било.

 Да ми напомняш за него е излишно,

минало е вече, това е то.

 

Недей подлага ме на изпитания,

може да се разочароваш.

Стига с твоите излияния,

малко по малко ме убиваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пролетното момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...