16 may 2006, 1:11

Недей!

  Poesía
1.4K 0 21

Недей в живота ми да идваш пак,
не знаеш колко време трябваше, да те забравя!
...Така и не успях - сега върви,
 от тебе искам само спомен да оставя.

Недей в живота ми да идваш пак!
Моля те, не идвай, не звъни!
Не искам и по моите стъпки да вървиш,
остави поне в душата ми да отболи!

Недей в живота ми да идваш пак!
Моля те - не мога да ти заповядам!
"Обичам те" - нали така твърдиш,
защо тогава караш ме да страдам?!?!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незабравимо!!!
    Но тъжно ,че не искаш до себе си любовта.
    Само да си говорите дори,вълшебства да си подарите.
    Да се смеете и с доброта и свобода да се топлите.
  • Благодаря ти, Бистра!
  • .." Остави в душата ми да отболи..."
    Откровено и красиво!
  • Този стих много ми хареса. Браво.
  • Чисто откровение от душата! Хареса ми! Поздрав отново!
    Пиши и продължавай напред!
    Бъди щастлив Адриан

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...