May 16, 2006, 1:11 AM

Недей!

  Poetry
1.4K 0 21

Недей в живота ми да идваш пак,
не знаеш колко време трябваше, да те забравя!
...Така и не успях - сега върви,
 от тебе искам само спомен да оставя.

Недей в живота ми да идваш пак!
Моля те, не идвай, не звъни!
Не искам и по моите стъпки да вървиш,
остави поне в душата ми да отболи!

Недей в живота ми да идваш пак!
Моля те - не мога да ти заповядам!
"Обичам те" - нали така твърдиш,
защо тогава караш ме да страдам?!?!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Незабравимо!!!
    Но тъжно ,че не искаш до себе си любовта.
    Само да си говорите дори,вълшебства да си подарите.
    Да се смеете и с доброта и свобода да се топлите.
  • Благодаря ти, Бистра!
  • .." Остави в душата ми да отболи..."
    Откровено и красиво!
  • Този стих много ми хареса. Браво.
  • Чисто откровение от душата! Хареса ми! Поздрав отново!
    Пиши и продължавай напред!
    Бъди щастлив Адриан

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...