16.05.2006 г., 1:11

Недей!

1.4K 0 21

Недей в живота ми да идваш пак,
не знаеш колко време трябваше, да те забравя!
...Така и не успях - сега върви,
 от тебе искам само спомен да оставя.

Недей в живота ми да идваш пак!
Моля те, не идвай, не звъни!
Не искам и по моите стъпки да вървиш,
остави поне в душата ми да отболи!

Недей в живота ми да идваш пак!
Моля те - не мога да ти заповядам!
"Обичам те" - нали така твърдиш,
защо тогава караш ме да страдам?!?!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незабравимо!!!
    Но тъжно ,че не искаш до себе си любовта.
    Само да си говорите дори,вълшебства да си подарите.
    Да се смеете и с доброта и свобода да се топлите.
  • Благодаря ти, Бистра!
  • .." Остави в душата ми да отболи..."
    Откровено и красиво!
  • Този стих много ми хареса. Браво.
  • Чисто откровение от душата! Хареса ми! Поздрав отново!
    Пиши и продължавай напред!
    Бъди щастлив Адриан

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...