16.05.2006 г., 1:11

Недей!

1.4K 0 21

Недей в живота ми да идваш пак,
не знаеш колко време трябваше, да те забравя!
...Така и не успях - сега върви,
 от тебе искам само спомен да оставя.

Недей в живота ми да идваш пак!
Моля те, не идвай, не звъни!
Не искам и по моите стъпки да вървиш,
остави поне в душата ми да отболи!

Недей в живота ми да идваш пак!
Моля те - не мога да ти заповядам!
"Обичам те" - нали така твърдиш,
защо тогава караш ме да страдам?!?!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриан Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Незабравимо!!!
    Но тъжно ,че не искаш до себе си любовта.
    Само да си говорите дори,вълшебства да си подарите.
    Да се смеете и с доброта и свобода да се топлите.
  • Благодаря ти, Бистра!
  • .." Остави в душата ми да отболи..."
    Откровено и красиво!
  • Този стих много ми хареса. Браво.
  • Чисто откровение от душата! Хареса ми! Поздрав отново!
    Пиши и продължавай напред!
    Бъди щастлив Адриан

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...