25 nov 2016, 7:31  

Нима ще се дадеш на старостта 

  Poesía » De amor
454 3 5

 

Недей с тъга в лицето да се вглеждаш!..

Да, паяжинки имаш край очи,

но даже и под фината им мрежа,

пак ярко красотата ти  личи!...

 

Снежинки във косите?  Не унивай!...

Нима ще се дадеш на старостта?...

Душата ти - и мъдра, и красива,

все същият  е храм на любовта!...

 

Очите ти - загадъчни, копнежни,

изпращат пак магически  лъчи!...

Изпълнена с любов, и страст, и нежност,

ти будиш още пламенни мечти!...

 

Не се предавай, имаш още нощи,

които можеш в сън да претвориш

в незабравими  мигове разкошни,

любовен огън пак да разгориш!...

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Влади, Еси, Ицо, Руми, радвам се, че пак се отбихте при мен!...
  • След прочит на такова стихотворение е трудно да се пишат коментари...
    Възхитена съм! Поздрав, Роби!
  • Наистина има такива жени и истински щастливци са тези, които ги познават. Ние с теб явно сме от тях, поздрави за стиха.
  • Тук бих казала: "Не се боя от старост неизбежна,
    а от срещата със самотата,
    да не превърна се от сила нежна
    в никому ненужна на земята."
    Поздравления, Роби, за хубавия стих!
  • Прекрасен стих, Роби!
Propuestas
: ??:??