25 nov 2016, 7:31  

Нима ще се дадеш на старостта

605 3 5

 

Недей с тъга в лицето да се вглеждаш!..

Да, паяжинки имаш край очи,

но даже и под фината им мрежа,

пак ярко красотата ти  личи!...

 

Снежинки във косите?  Не унивай!...

Нима ще се дадеш на старостта?...

Душата ти - и мъдра, и красива,

все същият  е храм на любовта!...

 

Очите ти - загадъчни, копнежни,

изпращат пак магически  лъчи!...

Изпълнена с любов, и страст, и нежност,

ти будиш още пламенни мечти!...

 

Не се предавай, имаш още нощи,

които можеш в сън да претвориш

в незабравими  мигове разкошни,

любовен огън пак да разгориш!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Влади, Еси, Ицо, Руми, радвам се, че пак се отбихте при мен!...
  • След прочит на такова стихотворение е трудно да се пишат коментари...
    Възхитена съм! Поздрав, Роби!
  • Наистина има такива жени и истински щастливци са тези, които ги познават. Ние с теб явно сме от тях, поздрави за стиха.
  • Тук бих казала: "Не се боя от старост неизбежна,
    а от срещата със самотата,
    да не превърна се от сила нежна
    в никому ненужна на земята."
    Поздравления, Роби, за хубавия стих!
  • Прекрасен стих, Роби!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...