25.11.2016 г., 7:31  

Нима ще се дадеш на старостта

608 3 5

 

Недей с тъга в лицето да се вглеждаш!..

Да, паяжинки имаш край очи,

но даже и под фината им мрежа,

пак ярко красотата ти  личи!...

 

Снежинки във косите?  Не унивай!...

Нима ще се дадеш на старостта?...

Душата ти - и мъдра, и красива,

все същият  е храм на любовта!...

 

Очите ти - загадъчни, копнежни,

изпращат пак магически  лъчи!...

Изпълнена с любов, и страст, и нежност,

ти будиш още пламенни мечти!...

 

Не се предавай, имаш още нощи,

които можеш в сън да претвориш

в незабравими  мигове разкошни,

любовен огън пак да разгориш!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Влади, Еси, Ицо, Руми, радвам се, че пак се отбихте при мен!...
  • След прочит на такова стихотворение е трудно да се пишат коментари...
    Възхитена съм! Поздрав, Роби!
  • Наистина има такива жени и истински щастливци са тези, които ги познават. Ние с теб явно сме от тях, поздрави за стиха.
  • Тук бих казала: "Не се боя от старост неизбежна,
    а от срещата със самотата,
    да не превърна се от сила нежна
    в никому ненужна на земята."
    Поздравления, Роби, за хубавия стих!
  • Прекрасен стих, Роби!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...