Nov 25, 2016, 7:31 AM  

Нима ще се дадеш на старостта

  Poetry » Love
604 3 5

 

Недей с тъга в лицето да се вглеждаш!..

Да, паяжинки имаш край очи,

но даже и под фината им мрежа,

пак ярко красотата ти  личи!...

 

Снежинки във косите?  Не унивай!...

Нима ще се дадеш на старостта?...

Душата ти - и мъдра, и красива,

все същият  е храм на любовта!...

 

Очите ти - загадъчни, копнежни,

изпращат пак магически  лъчи!...

Изпълнена с любов, и страст, и нежност,

ти будиш още пламенни мечти!...

 

Не се предавай, имаш още нощи,

които можеш в сън да претвориш

в незабравими  мигове разкошни,

любовен огън пак да разгориш!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Влади, Еси, Ицо, Руми, радвам се, че пак се отбихте при мен!...
  • След прочит на такова стихотворение е трудно да се пишат коментари...
    Възхитена съм! Поздрав, Роби!
  • Наистина има такива жени и истински щастливци са тези, които ги познават. Ние с теб явно сме от тях, поздрави за стиха.
  • Тук бих казала: "Не се боя от старост неизбежна,
    а от срещата със самотата,
    да не превърна се от сила нежна
    в никому ненужна на земята."
    Поздравления, Роби, за хубавия стих!
  • Прекрасен стих, Роби!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...