Недей! Недей ме изоставя никога! 

Защото сигурно света ще свърши. 

Ще стане черно, адско, отвратително. 

От мен ще завали проливен дъжд. 

Земята ще белее от сълзите ми. 

Тревите ще изсъхнат в пепелта. 

Ще спре животът във душите ни.

Човекът ще си иде със смъртта... 

Недей, изобщо не помисляй! 

Дори, когато ти говоря глупости. 

Когато нервен съм, във мен утихвай, 

обичайки ме с тази моя лудост. 

Такъв ме приеми. Не ме отпращай! 

Дори, кървящ след полет, в люти рани. 

Дори понякога от мен да ти е страшно, 

или не искаш просто да остана... 

Недей! От мен не се отказвай още! 

Дори, когато съм заслужил самотата си. 

Когато съм виновен ден и нощ, 

и още търся своите остатъци. 

Недей, не спирай да ме искаш, чуваш ли? 

Защото ако спреш ще стана болка. 

И времето завинаги ще спре. Без бъдеще. 

Недей! Не ме убивай! Моля те... 

Danny Diester

31.07.2018

Toronto, Ontario, Ca.