16 jul 2007, 9:46

Недей ме пита

  Poesía
1.6K 0 1
    Недей ме пита

Недей ме пита колко те обичам,
не чакай отговор от моите уста.
Погледни ме във очите и опитай
да намериш сам ти отговора за това.

Не ми задавай хиляди въпроси,
недей ме пита за какво тъжа.
Опитай се ти сам да отговориш,
когато в нощите до теб лежа.

Когато във очите ми погледнеш,
не виждаш ли искрица там?
Когато устните докоснеш,
не чувстваш ли, че от любов горят?

Във сънищата все към тебе тичам,
горя по тебе като огнен плам.
Кажи сега. Не знаеш ли, че те обичам?
Та ти за мен си Божий храм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севдалина Янкулова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...