Jul 16, 2007, 9:46 AM

Недей ме пита

  Poetry
1.6K 0 1
    Недей ме пита

Недей ме пита колко те обичам,
не чакай отговор от моите уста.
Погледни ме във очите и опитай
да намериш сам ти отговора за това.

Не ми задавай хиляди въпроси,
недей ме пита за какво тъжа.
Опитай се ти сам да отговориш,
когато в нощите до теб лежа.

Когато във очите ми погледнеш,
не виждаш ли искрица там?
Когато устните докоснеш,
не чувстваш ли, че от любов горят?

Във сънищата все към тебе тичам,
горя по тебе като огнен плам.
Кажи сега. Не знаеш ли, че те обичам?
Та ти за мен си Божий храм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севдалина Янкулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...