Недей си отива така
Беазпаметно дълго мълчах
и чаках да чуеш зова ми.
За малко да върнеш назад
онези, финалните думи.
Часовника спрял съживи,
върни го поне с пет минутки,
когато наместо сълзи
от устните пиех целувки.
Спомни си, ръката ми хванал,
на гарата с влака как тръгваш,
как гледам дали ще помахаш,
преди в своя свят да се върнеш.
Недей си отива така!
По-чужд от земи друговерни.
За тебе бях просто жена,
за мене ти - обич безмерна!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рая Саварева Todos los derechos reservados
