6 nov 2012, 16:28

Недей си отива така 

  Poesía » De amor
1635 0 30

Беазпаметно дълго мълчах

и чаках да чуеш зова ми.

За малко да върнеш назад

онези, финалните думи.


Часовника спрял съживи,

върни го поне с пет минутки,

когато наместо сълзи

от  устните пиех целувки.

 

Спомни си, ръката ми хванал,

на гарата с влака как тръгваш,

как гледам дали ще помахаш,

преди в своя свят да се върнеш.

 

Недей си отива така!

По-чужд от земи друговерни.

За тебе  бях просто жена,

за мене ти - обич безмерна!

 

© Рая Саварева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??