Беазпаметно дълго мълчах
и чаках да чуеш зова ми.
За малко да върнеш назад
онези, финалните думи.
Часовника спрял съживи,
върни го поне с пет минутки,
когато наместо сълзи
от устните пиех целувки.
Спомни си, ръката ми хванал,
на гарата с влака как тръгваш,
как гледам дали ще помахаш,
преди в своя свят да се върнеш.
Недей си отива така!
По-чужд от земи друговерни.
За тебе бях просто жена,
за мене ти - обич безмерна!
© Рая Саварева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
