Беазпаметно дълго мълчах
и чаках да чуеш зова ми.
За малко да върнеш назад
онези, финалните думи.
Часовника спрял съживи,
върни го поне с пет минутки,
когато наместо сълзи
от устните пиех целувки.
Спомни си, ръката ми хванал,
на гарата с влака как тръгваш,
как гледам дали ще помахаш,
преди в своя свят да се върнеш.
Недей си отива така!
По-чужд от земи друговерни.
За тебе бях просто жена,
за мене ти - обич безмерна!
© Рая Саварева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
