Недей си тръгва...
Не тръгвай още... Рано е... луната
едва огрява твоите нозе
Почакай... да посрещнеме зората,
сложи глава на мойте рамене.
Недей си тръгва - някой ли те гони,
не те ли мамят нощни брегове?
За нас липата е простряла клони,
морето да мечтаем ни зове.
Вълните погледни - сега са златни,
обагрени от лунните лъчи,
те мамят към простори необятни,
щурче в тревата песничка цвърчи...
Недей си тръгва, рано е, Любима,
да срещнем двама утрешния ден,
магията, че тук, сега ни има,
че чувствам твоя топъл дъх до мен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Хаджидимитров Todos los derechos reservados
