Не тръгвай още... Рано е... луната
едва огрява твоите нозе
Почакай... да посрещнеме зората,
сложи глава на мойте рамене.
Недей си тръгва - някой ли те гони,
не те ли мамят нощни брегове?
За нас липата е простряла клони,
морето да мечтаем ни зове.
Вълните погледни - сега са златни,
обагрени от лунните лъчи,
те мамят към простори необятни,
щурче в тревата песничка цвърчи... ...