Dec 6, 2011, 10:33 AM

Недей си тръгва...

  Poetry » Love
1K 0 4

Не тръгвай още... Рано е... луната

едва огрява твоите нозе

Почакай... да посрещнеме зората,

сложи глава на мойте рамене.

 

Недей си тръгва - някой ли те гони,

не те ли мамят нощни брегове?

За нас липата е простряла клони,

морето да мечтаем ни зове.

 

Вълните погледни - сега са златни,

обагрени от лунните лъчи,

те мамят към простори необятни,

щурче в тревата песничка цвърчи...

 

Недей си тръгва, рано е, Любима,

да срещнем двама утрешния ден,

магията, че тук, сега ни има,

че чувствам твоя топъл дъх до мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...