Недей си тръгва...
Не тръгвай още... Рано е... луната
едва огрява твоите нозе
Почакай... да посрещнеме зората,
сложи глава на мойте рамене.
Недей си тръгва - някой ли те гони,
не те ли мамят нощни брегове?
За нас липата е простряла клони,
морето да мечтаем ни зове.
Вълните погледни - сега са златни,
обагрени от лунните лъчи,
те мамят към простори необятни,
щурче в тревата песничка цвърчи...
Недей си тръгва, рано е, Любима,
да срещнем двама утрешния ден,
магията, че тук, сега ни има,
че чувствам твоя топъл дъх до мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Хаджидимитров Всички права запазени
