21 jul 2010, 16:29

Неделима

  Poesía
577 0 3

Понякога  е трудно в нея да повярва,

различия бушуват, безспирно в тях се борят,

от нейната религия различна изповядва,

характерите често помежду си спорят.

 

А знаят се със нея вече сто години,

и детството е общо, и спомените също,

от чуждите градини са крали и малини,

и разни други глупости, за нея неприсъщи.

 

Тя вечно е разумна, а другата е спонтанна,

за нейните постъпки си плаща, без да пита,

дружбата им топла на всички им е странна -

тя спъва се и пада, а втората излита.

 

Тя демонът е в нея, със образ на светица -

сянка, но съвсем несъвместима.

За греховете нейни ще пали пак свещица -

уж чужда е,  а всъщност... неделима.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...