Jul 21, 2010, 4:29 PM

Неделима

  Poetry
570 0 3

Понякога  е трудно в нея да повярва,

различия бушуват, безспирно в тях се борят,

от нейната религия различна изповядва,

характерите често помежду си спорят.

 

А знаят се със нея вече сто години,

и детството е общо, и спомените също,

от чуждите градини са крали и малини,

и разни други глупости, за нея неприсъщи.

 

Тя вечно е разумна, а другата е спонтанна,

за нейните постъпки си плаща, без да пита,

дружбата им топла на всички им е странна -

тя спъва се и пада, а втората излита.

 

Тя демонът е в нея, със образ на светица -

сянка, но съвсем несъвместима.

За греховете нейни ще пали пак свещица -

уж чужда е,  а всъщност... неделима.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....