Jul 21, 2010, 4:29 PM

Неделима

  Poetry
571 0 3

Понякога  е трудно в нея да повярва,

различия бушуват, безспирно в тях се борят,

от нейната религия различна изповядва,

характерите често помежду си спорят.

 

А знаят се със нея вече сто години,

и детството е общо, и спомените също,

от чуждите градини са крали и малини,

и разни други глупости, за нея неприсъщи.

 

Тя вечно е разумна, а другата е спонтанна,

за нейните постъпки си плаща, без да пита,

дружбата им топла на всички им е странна -

тя спъва се и пада, а втората излита.

 

Тя демонът е в нея, със образ на светица -

сянка, но съвсем несъвместима.

За греховете нейни ще пали пак свещица -

уж чужда е,  а всъщност... неделима.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...