gerrda (Геновева Христова)
408 4501
4 jun 2009, 20:45

Неделимост 

  Poesía » Otra
689 0 21

 


 

 

 

Замина пак. И времето замръзна.

И стана много тясна тишината.

Луните всяка нощ ме връщат

в очите ти, попили светлината.

 

 

Отиде. А ръчицата остана

в душата ми; мъничка, но тежи.

И виждам всяка сутрин рано

как топката ти в ъгъла мълчи...

 

 

И гледам необлеченото утре,

в студени истини лежи.

Тъгата от последния ни поглед

в самотния ми изгрев се роди.

 

 

Разлиствам всеки миг от добротата,

в ръцете ти невинни дето плува.

А нечий "интерес" и низост жалка

показват куха грижа. И не струват.

 

 

Преглъщам отредените вини

и времето, във пулса ми замряло,

и смисъла, от който ни боли,

и който ще превърнем във начало.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??