Замина пак. И времето замръзна.
И стана много тясна тишината.
Луните всяка нощ ме връщат
в очите ти, попили светлината.
Отиде. А ръчицата остана
в душата ми; мъничка, но тежи.
И виждам всяка сутрин рано
как топката ти в ъгъла мълчи...
И гледам необлеченото утре,
в студени истини лежи.
Тъгата от последния ни поглед
в самотния ми изгрев се роди. ...