7 abr 2020, 1:42

Неделна литургия

  Poesía
1.5K 4 5

Един човек пред църквата е седнал

и слуша празничната литургия...

За него тук е спирката последна.

И сякаш чака някаква магия...

Той никога във църквата не влиза.

Но благославя, който я напуска.

Не проси, но в износената риза

поставя туй, което някой пуска...

Човекът тук със Господ си говори,

но питам се – дали и той го чува?

Дали го вижда някъде отгоре...?

И благославя ли го да добрува?

 

Човекът днес пред църквата е седнал

и гледа всички как се разотиват...

А стихнат ли и стъпките последни,

той става и сълзата си изтрива...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...