7 abr 2020, 1:42

Неделна литургия

  Poesía
1.5K 4 5

Един човек пред църквата е седнал

и слуша празничната литургия...

За него тук е спирката последна.

И сякаш чака някаква магия...

Той никога във църквата не влиза.

Но благославя, който я напуска.

Не проси, но в износената риза

поставя туй, което някой пуска...

Човекът тук със Господ си говори,

но питам се – дали и той го чува?

Дали го вижда някъде отгоре...?

И благославя ли го да добрува?

 

Човекът днес пред църквата е седнал

и гледа всички как се разотиват...

А стихнат ли и стъпките последни,

той става и сълзата си изтрива...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...