Неделна литургия
Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия...
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза.
Но благославя, който я напуска.
Не проси, но в износената риза
поставя туй, което някой пуска...
Човекът тук със Господ си говори,
но питам се – дали и той го чува?
Дали го вижда някъде отгоре...?
И благославя ли го да добрува?
Човекът днес пред църквата е седнал
и гледа всички как се разотиват...
А стихнат ли и стъпките последни,
той става и сълзата си изтрива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
