7 апр. 2020 г., 01:42

Неделна литургия 

  Поэзия
788 4 5

Един човек пред църквата е седнал

и слуша празничната литургия...

За него тук е спирката последна.

И сякаш чака някаква магия...

Той никога във църквата не влиза.

Но благославя, който я напуска.

Не проси, но в износената риза

поставя туй, което някой пуска...

Човекът тук със Господ си говори,

но питам се – дали и той го чува?

Дали го вижда някъде отгоре...?

И благославя ли го да добрува?

 

Човекът днес пред църквата е седнал

и гледа всички как се разотиват...

А стихнат ли и стъпките последни,

той става и сълзата си изтрива...

 

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??