17 dic 2007, 11:28

Неделно

  Poesía
2.5K 0 29

                                          

                             Сред пейзажа сиво-панелен...

                             Под небето тежко, оловно...

                             В следобеда мързеливо-неделен...

                             Изтича животът... И няма виновни...

 

 

                             Изтича безпаметно и безлюбовно...

                             Дори боговете почиват в неделя.

                             Изтича банално... И несъдбовно...

                             И като самотни галактики ни разделя...

 

 

                             Изтича  животът  спокойно, безстрастно...

                             И потънали в сивото си благоприличие,

                             сигурно и безопасно

                             забравяме как се обича...

           

                        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                          

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...